Ангелите идват при нас с тяхната си Ангелска мисия – да ни помагат, да ни пазят, да бъдат около нас в най-важните моменти от живота ни, да ни дават сила, да ни показват посоката, да осветяват пътя ни. Да ни бъдат ориентир и критерий едновременно, да ни дават любов и да ни научат да обичаме – да обичаме тях, да обичаме тези около нас, да обичаме себе си. Да ни научат да бъдем по-добри! Да променят живота ни! Нашият живот и животът на тези, които са имали привилегията да се докоснат до нас.

Ангелите носят радост, но носят понякога и болка. Любовта осветява пътищата, болката прокарва нови. Любовта ни кара да търсим, болката ни помага да намираме. Любовта променя животи, болката променя вселени. Няма по-голяма болка от това да срещнеш паднал ангел. Ти не избираш своя ангел, той избира теб. Той избира кога да дойде. Той избира колко любов да донесе и колко болка да остави. Той избира точно кога да си тръгне и да се превърне в сияйна звездичка на нощното небе. Но дори само шепичка светлинка да е донесъл със себе си, тя стига за целия ни земен път напред. И никога повече нищо няма да е същото. Животът не спира, но времето е безсилно пред болката.

Болката ни кара да вдигаме очи към небето и да търсим точно тази сияйна звезда. Любовта ни помага да я открием и слага усмивка на устните ни.

 За първи път ангел е споменат в Битие, гл. 16 на Библията. Това е пратеникът на Бога до Агар, който ѝ разкрива, че ще роди Измаил. Старо- и новозаветното разбиране за ангелите не съвпада с днешното: в Библията те по нищо не се отличават на външен вид от хората, понякога само ореолът им ги издава. Отново за разлика от съвремието, в библейската традиция ангелите се смятат за сътворени от огън (Евр 1:7). Наричат ги „синове на небето“ или „синове на Бога“. Могат да се смесват с човешки същества, от което се раждат гиганти (Битие 6:2-4).

В християнството (най-вече в аскетическата традиция) целта на вярващия е да постигне „равноангелско състояние“ чрез освобождаване от страстите и осъзнаване на Божия път.

Вярва се, че има ангели, които закрилят места, народи или отделни хора. През Средновековието става разпространено схващането, че след тайнството на кръщението, човек получава ангел пазител (ангел хранител) до себе си, който бди над него през целия му земен път, стои зад дясното му рамо и говори с гласа на съвестта.

Самият сатана е паднал ангел (някога Луцифер, „Носител на светлина“), наказан от Бога за непослушанието си.






 

Йерархия

Ангелите в християнството са подредени в ясно структурирана йерархия.

Първи чин (висша йерархия)

• Серафими, на древноеврейски “shirufa” - горящи, пламенни, огнени, на гръцки σεραφίμ (Книга на пророк Исая 6:2-3) — шестокрили ангели. Те «пламтят», от любов към Бога и подбуждат и другите към такава любов.
• Херувими, на гръцки χερουβίμ - застъпници, разпространители на познанието, мъдри (Бит. 3:24; Иез. 10; Пс. 17:11) — четирикрили и четирилики ангели. Името им значи “излияние на премъдрост”, просвещение. Сатаната е имал чин на херувим.
• Престоли, на гръцки θρόνοι, според Дионисий: „Богоносни“ (Иез. 1:15-21; 10:1-17) — на тях Господ сяда като на престол и съди.

Втори чин (средна йерархия)

• Господства, на гръцки κυριότητες, на латински dominationes (Кол 1:16) — наставляват поставените от Бога земни владетели да управляват мъдро, учат на самообладание, укротяват греховните въжделения.
• Сили, на гръцки δυνάμεις, на латински potestates (Рим 8:38; Еф 1:21) — творят чудеса и изпращат благодат чрез чудотворството си на тези, които са се харесали на Бога.
• Власти, на гръцки εξουσίες, на латински virtutes (Кол 1:16) — имат властта да укротяват силата на Сатаната.

 

Трети чин (низша йерархия)

• Начала (архонти), на гръцки αρχαι , на латински principates (Рим 8:38; Еф 1,21; Кол 1:16) — на тях е възложено да управляват Вселената и природните стихии.
• Архангели (началници на ангелите), на гръцки αρχάγγελοι. Такъв е Михаил (Откр 12:7) — небесни учители - учат хората, как да постъпват в ежедневието си.
• Ангели, на гръцки αγγελοι — най-близо стоящи до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората да водят добродетелен и свят живот. В Библията са споменати Гавраил (Лук 1:26); Рафаил (Товит 5:4); "Седем Ангели, които държаха седемте последни зарази, защото с тях се свърши Божия гняв" (Откр 15:1); Ангелът на Бездната Абадона с верига и ключа от бездната (Откр 9:1, 11; 20:1); Седем Ангела с тръби (Откр 8:6).