|
|
Ирина Петрова никога не е вярвала във вещици, магьосници и прочие “опасни хора”. Дори когато нейни приятелки отиват при поредната врачка, за да си направят справка с кармата, тя винаги отказва да ги придружи
Ирина дори не можела да предположи, че в малкото селце близо до Пловдив ще се разиграе такава мистична драма и че главното действащо лице в тази драма ще е точно тя.
Когато дойдох по разпределение в това село, ден и нощ мислех как да се измъкна оттук. Аз съм от един голям град на Дунав и това селце ми се стори толкова мизерно, че още щом стъпих в него, го намразих. Но съдбата беше решила друго. Няколко дни след мен пак по разпределение пристигна и млад агроном. Местните момичета веднага го кръстиха Ален Делон и тотално лапнаха по него. Но той избра мен. И до днес се питам защо се случи това и не мога да си го обясня. Няколко месеца шушукаха из селото, че при толкова красиви момичета агрономът беше избрал едно посредствено момиче като мен. Заживяхме щастливо, но щастието ни трая само две години. След това съпругът ми кривна “наляво” и си хвана за любовница една отвратителна жена, която никой не обичаше. Но, както той ми заяви веднъж, между тях има луда любов. Търпях няколко месеца с надеждата, че съпругът ми ще се върне при мен, но той се влюбваше още повече и вече не можеше без нея.
ПОНЯКОГА НЕ СЕ ПРИБИРАШЕ ПО ЦЯЛА СЕДМИЦА
Не издържах и викнах тази жена, за да си поговорим, но диалог не се получи. Тя непрекъснато ме обиждаше и ми се подиграваше в лицето. Не можах да понеса обидите й, скочих и я проклех с най-жестоката клетва. Не знам как тези ужасни думи излязоха от устата ми, но явно не съм била на себе си. Тя обаче реагира напълно нормално – стана и без да каже и думичка, си тръгна. Изминаха две седмици, които обилно поливах със сълзи, без да покажа лицето си навън. Но трябваше да отида на магазина, облякох се и тръгнах. И пред магазина срещнах любовницата на съпруга си. Ужасих се, тя сякаш беше остаряла с двадесет години. Тялото й се беше сгърчило от някаква вътрешна болка, кожата й беше сива и покрита с бръчки. Отминах я мълчешком. Вероятно ужасът от видяното е бил изписан на лицето ми, защото магазинерката ме хвана за ръката и ми даде да пийна вода. След това ми разказа, че някаква болест връхлетяла съперницата ми. Правила си изследване в пловдивска болница, но лекарите не открили нищо тревожно. Всички изследвания и анализи показали, че тази жена не е болна. Междувременно моят съпруг се беше върнал у дома и не излизаше никъде.
ТАКОВА НЕЩО В СЕЛОТО НЕ БЕШЕ СЕ СЛУЧВАЛО
Любопитни към нашата история, идваха съседите и ми разказваха как съперницата ми се канела да умре, как не искала да живее повече с такъв външен вид и такива болки. Добри хора я посъветвали да отиде при една много известна знахарка с уверението, че тя можела да й помогне.
И един ден съперницата ми дойде у дома с наведена глава. Разказа ми къде е ходила и какво й казала знахарката. Не мога да ти помогна, й рекла, защото над тебе има изречено проклятие от потомствена вещица. И докато тя не отдръпне от тебе проклятието си, ти ще продължиш да умираш бавно, но сигурно. Отивай и се моли за прошка, ако искаш да живееш, били последните думи на врачката.
И тя дойде при мен да ме моли за прошка. Беше си спомнила проклятието, което изрекох в оня нещастен за мене ден. Започна да ме моли със сълзи на очи:
- Моля те, прости ми! Аз знам, че много сгреших пред теб, исках да разбия напълно семейството ти, но си го получих. Стига толкова!… Снеми от мен това проклятие, моля те!
Тя дори падна на колене, прегърна краката ми и продължи да се моли със сълзи на очи. Аз не можех да повярвам, че това се случва с мен, че съм могла само с няколко изречени думи да причиня такова зло. А и откъде накъде да съм наследница на вещици. Всичко това се въртеше из главата ми, не знаех какво да правя и казах:
- Разбира се, че ти прощавам. Иди си с мир и оздравявай!
След няколко дни видях, че жената е подобрила вида си, кожата й беше възвърнала розовия си цвят, а и тя ми каза, че вече няма предишните болки.
ТРЪГНАХ ДА ИЗУЧАВАМ РОДА СИ
След всичко това, което ми се случи, аз започнах да се питам откъде така изведнъж ми се появи тази магьосническа дарба. Може би роднините ми знаят нещо повече? Но какви роднини, от тях беше останала само една далечна родственица около 90-годишна бабичка, която беше в старчески дом в Стара Загора. Реших и един ден отидох при нея. Бабичката дълго време мълча и не искаше да казва нищо, но на третия ден се съгласи и ми разказа какво се е случвало в далечните години, за които аз нищо не знаех. Когато същата тази бабка се родила, на пътната им врата потропала циганка. Била много стара, мръсна и свита на две и нейните родители я изгонили, не я пуснали дори да прекрачи прага. Когато си тръгнала, циганката се обърнала и казала: “Дойдох да благословя вашето момиченце, но не било писано. Но все пак ще ви кажа: нека си държи езика зад зъбите, защото с него ще погубва хора. Както и всички останали жени от рода ви, докато не измиете греха към мен”.
Върнах се у дома потресена. Селото продължаваше да обсъжда потреса на моята съперница и връщането й към първоначалния й вид. Съпругът ми си беше събрал куфара и отпрашил в незнайна посока. Това не ме разтревожи, защото знаех, че едва ли бих могла да живея нормално с него. Мислех си, че всичко около мен вече е дошло на мястото си и най-после ще заживея нормален живот. Не било писано. Съседите започнаха да ме избягват. Хората, които ме срещаха по улицата, плюеха в пазвата си или се обръщаха на друга страна да плюят. След няколко месеца запалиха дома ми. Събудих се през нощта от чувството, че се задушавам. Стаята ми беше пълна с дим, а на улицата някой крещеше: “Смърт на вещицата! Смърт на вещицата!” Направо се парализирах от страх, чувствах, че не мога да направя и крачка напред, а пламъците вече се виждаха през прозореца. Изведнъж нечии ръце ме грабнаха и ме изкараха в двора. И до днес не мога да разбера кой ме спаси от смъртта. Само помня, че когато ме заляха със студена вода на двора и дойдох на себе си, край мен стоеше само моята съперница.
След два дни напуснах селото и се преселих в Пловдив. Много внимавам какво казвам и на кого го казвам. Боя се да не изрека думата като проклятие, защото човекът ще пострада. Дружа единствено с бившата си съперница. С нея станахме много близки приятелки и често коментираме това, което ни се случи. Аз искам да се освободя от дарбата да проклинам хората и проклятието да се сбъдва. Решили сме двете през лятото да отидем на Рилския манастир и да поискаме там опрощение на това, което сме сторили и да се помолим дарбата ми да проклинам да изчезне.
ИМАМ ОЩЕ ЕДИН ГРЯХ
Ще си призная, имам и още един грях за опрощаване. Това се случи веднъж, когато бях по работа в София. Качих се на такси от хотел “Плиска”, но не попитах предварително за цената. И друг път съм пътувала по същия маршрут и са ми вземали от 2 до 5 лева. Когато стигнах на посоченото място, шофьорът ми поиска 32 лева и ми взе със скандал последните пари. Остави ме без стотинка и аз нямаше с какво да си купя билет за връщане. Когато слязох разплакана от таксито, се обърнах след колата и проклех шофьора от все сърце. Помня много добре, че казах: ей сега да се треснеш някъде и поне месец да не работиш. И продължих по пътя си. Само след няколко секунди чух удар, обърнах се и видях – таксито, което ме беше докарало, се беше блъснало в един стълб.
Това е!
Източник: http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=3405
|
