от Уикипедия, свободната енциклопедия

̀Тази статия се отнася за митичните вампири от легенди и предания. 

Вампирите (Въпир, Кръвник, Упир) са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв. Освен в митологията те са известни в киното и фантастиката. В легендите на много народи присъстват вампири. Смята се обаче, че образът на вампира, какъвто го познаваме от съвременната литература и кино е бил създаден в западна Европа, където легендите за подобни същества, населяващи различни източноевропейски страни са много разпространени.Някои народи вярват във вампири, които не са подобни на човека, а имат животинска форма, като прилепи, паяци и кучета.Вампиризмът се практикува от хора или животни, които пият кръв. Във фолклора е често срещано вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който я е изпил. В исторически план вампиризмът може да бъде срещнат като вид канибализъм. В биологията терминът „вампиризъм“ се използва за хранещи се с кръв животни - пиявици, комари, прилепи вампири и др.

ВЕЩИ ХОРА Вещи хора основно ще наричаме различните видове хора със свръхестествени способности. Тези си способности те придобиват посредством тесен контакт с безплътни същества, т.е. в най-общи линии "вещи люде" са хората, обладани от духове. БАБА ЯГА - събирателен образ на вещицата. Това е един от многото преексплоатирани персонажи, натоварен с доста неистинни характеристики. За Баба Яга говорят, както за Мора например - все едно, че е една конкретна божествена сила с характерния за всички божества пантеизъм, т.е. всевиждане и всеприсъствие. А всъщност Яга е приказно наименование, подобно на Кума Лиса в българските народни приказки, която не е една точно определена лисица, а всяка лисица. По същия начин Яга е всяка мизантропична магьосница, обитаваща всяка запусната колиба на кокоши крак, намираща се във всяка тъмна гора. Поради това и поради елементарните й злободневни човешки черти е глупаво тя да бъде "обожествявана" и в резултат на това - почитана. Иначе, както вече споменахме, Баба Яга е старица, замесена в съмнителни занимания с нечисти сили, която при нужда се придвижва с голямо летящо ведро и която живее в одушевена дървена колиба, подскачаща на кокоши крак сред най-непристъпните зловещи гори. Ако някой загубил се в гората човек попадне случайно на тази вещица, тя му задава глупави въпроси на които иска смислен отговор, след което го убива, изпича и изяжда. По-малко вероятно, но все пак възможно е само да го залута още по-безвъзвратно в гората или дори да му помогне в начинанието, ако това е в неин интерес. Навярно се отказва да яде онези хора, над които съвестно бди божество или друга паранормална сила, което е още една причина човек да проси помощ и застъпничество от бог или дух преди да излезе на път. Особено сгодно за горски преходи е за такава помощ да се моли господаря на горите - горският дух Лесник. ВАМПИР, КРЪВНИК - зъл възкръснал мъртвец-кръвопиец. Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с черна магия, боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове. Тия зли духове могат да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Те излизат нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт. Древните славяни изпитват велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретяват за да се предпазват от труповете, за които вярват, че са вампирясали - режат главите им и ги слагат мужду краката, за да не могат да си ги открият; режат ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързват с въжета цялото тяло или го притискат с огромни воденични камъни, забиват в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът - зад дясното ухо. За някои вампири се смята, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии - техните гробове са заливани с вода или направо е уринирано върху им; а трупът е изравян и изхвърлян в блато. За предпазване от вампири също се произнася молитва към бог Троян или богиня Лада. Някои вампири се връщат при семействата си и се опитват да възстановят стария си начин на живот, така, сякаш не са умирали. Понякога вампир, който се връща от гроба при жена си, дори се сношава с нея. От такава връзка се ражда дете, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни - най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Запазена е история за една жена, която без да знае се омъжва за вампир, след което черно куче всеки ден я гони, ръфа и разкъсва полата й. Когато една вечер тя разказва за това на мъжа си, той се ухилва и тя вижда парцалчета от полата си мужду зъбите му. Усъмнява се, намира сребърна игла, намушква го в корема и той се пръска, оплисквайки всичко в кръв. Вярва се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек. ВЕДМАК - вещер-кръвопиец, който след смъртта си се превръща във вампир и мори нощем хората. Съвсем в противоречивия славянски дуалистичен дух, приживе, макар и да се храни с кръв, ведмакът върши много добри дела. Когато човек се отнесе добре с него, той търси всяка възможност да му помогне. Също така Ведмакът вражува с вещиците и всячески им пречи в заклинателството, пречи на "лошите мъртви" да стават от гробовете си и разнася буреносните облаци и градушките. ВЕДУН - мъдрец, обладаващ вещерски умения. От старобългарското ведъ, веда - знание, познание, мъдрост. ВЕЙНИЦА - знахарка, магьосница, която познава билките, знае кога са вълшебните дни за бране, т.е. кога имат най-голяма целебна сила, приготвя специални отвари и лекува с тях. ВЕЩЕР - магьосник-заклинател; мъж, който владее нисша магия, заклинания, знахарство, билкарство. ВЕЩИЦА - магьосница, женски род на "вещер"; жена която събира билки, прави отвари, еликсири и заклинания. ВЛЪХВА - славянски жрец, добър магьосник, гадател, прорицател, лечител. Старобългарското "влъхвъ" е в основата на думата "влъшьба" (вълшебство) и от там - "влъшьбникъ", т.е. вълшебник. Влъхви са наричани древните славянски жреци, които освен, че служат на боговете, извършват и различни магии в полза на рода, племето, за възстановяване на природния баланс. Въобще влъхвите са оръдие на боговете, спомагащо за съблюдаването на върховния божествен закон. В смисъла на "езически жреци, звездобройци" е употребено понятието "влъхви" и в Библията. Там тримата влъхви Мелхиор, Гаспар и Балтазар идват от различни народи, като представители на различни езически религии, да поздравят новородения Иисус Христос, за чието рождение прочитат по звездите. ВЪРКОЛАК - зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове. Ако човек разяри Лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Ако някой мине покрай обиталището на върколак, той го напада, удушава, изпива му кръвта или направо го изяжда целия. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности. Сред българските и сръбските славяни се вярва, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило. ДРУДИ - жени, обречени от рождението си да не се женят, а да служат на боговете. Живеят дълбоко в дъбови гори, където вероятно поддържат езически светилища, оракули и фетиши; един вид славянски жрици, пророчици. ЖАБАЛАКА - човек обладан от зли духове, който има способност да се превръща в жаба. ЖИТОМАМНИЦА - магьосница, която извиква заклинания над чуждите ниви, така че плодът им да изчезне и да се появи в нейната собствена нива. Много характерен персонаж за българските славяни. КЛИКУШИ - нещастници, получаващи пристъпи на епилепсия или болни от бяс, като резултат от това, че са обладани от зли духове. Духовете понякога гризат вътрешностите им, което е и причината за припадъците, пристъпите на болестта. По време на пристъп кликушите издават ужасяващи писъци и животински рев, и изричат скверни слова, т.е. "кликушничат". Към тях здравите членове на рода се отнасят с особено внимание, като към болни - пазят ги от тежка работа, от неприятни емоции, дават им най-добрата храна. КОЛДУН - магьосник, заклинател. КОТОЛИК - От кот - котка и лик - образ; "лош мъртвец", "нежив", който се явява да пакости на живите във вид на котарак или котка. НАВИ - духовете на покойниците, останали да съществуват след смъртта в подземния свят - така наречената в българския епос "Долна земя" или "Крайна земя". При смъртта си хората се освобождават от земното, от телесното и могат да развиват свръхестествените си способности, а самият живот в света на мъртвите им дава определени магически сили и знания. С тях навите (духовете) моат да помагат или вредят на живите хора, когато успеят да преминат за малко от долната на горната земя. А коридор между света на живите и мъртвите се отваря на определени календарни дни и празници - например от 25 декември до 06 януари (Мръсни дни) и на 1 март. НАРЕЧНИЦА - нарюкница, орисница; вълшебница, която се появява край новородените деца и "нарича" - предрича, предвещава им определена съдба. Често срещан образ в българския фолклор и особено в българския юнашки епос. НАВЪЗНИК - (от "въз"-възел, "възати"-правя възли, завързвам); знахар, лечител, заклинател, който изработва магически амулети за защита от зли сили и диви животни. Този тип амулети са малки въженца с навързани по тях възли, което символизира завързване, възспиране на злите сили и зверовете. Подобно на "обавник". ОБАВНИК - заклинател, магьосник който извършва магии чрез силни подвиквания и възгласи (на старобългарски "обавьникъ", от "обава"- възпяване, възглас; "обавати" - произнасям, извиквам заклинание). Обавниците по описанието си наподобяват шамани. Изработват магически амулети за защита от зли сили и диви животни. ПОРТЕЖНИК - билкар-отровител. ПРЕВИТИ - най-висши сред мъдреците и магьосниците, притежаващи познания за всичко в трите свята - Прав, Яв и Нав. Това название напомня името на славянското божество Поревит -> Пъревит -> Превит. СДУХАЧ - сoмнамбул; човек, чийто дух излиза от тялото по време на сън и скита из селото - духа, вие, довежда ветрове, разнася и докарва дъждовни облаци и мъгли, отпъжда или приканва градушки, сражава се с други сдухачи. Всеки сдухач охранява от стихийни бедствия, пази късмета и урожая на своя род или село. Често след смъртта си, сдухачите се превръщат във върколаци. ТРЕВНИЦА - подобно на вейницата - билкарка, знахарка; жена познаваща билките, техните свойства и начините за приготвянето им в лечебни или смъртоносни отвари. Тревница носи негативно значение, еквивалент е на отровителка, за разлика от вейницата - лечителка. ТРЕВОВЕД - подобно на "тревница", но мъж - билкар, знахар, отровител. ЧАРОДЕЙ - магьосник (от старобългарското "чар" - магия и "деяти" - правя). Чародей е най-общата и широко разпространена сред всички славяни дума за магьосник въобще. Такива са всички които използват необикновени, свръхестествени магически средства и извършват паранормални дейности - гадания, баяния, предсказания, уроки, омайване, проклеване, отровителство, гонене и призоваване на духове и т.н. Чародеите не са определено добри или зли - на рода си, на приятелите си помагат, а на враговете - вредят. Като цяло имат добра слава, за разлика от вещиците и ведмаците. ШЕПТУН - заклинател; магьосник, който шепти заклинания, проклятия; въобще всеки, който произнася магически формули с тих, неразбираем глас. В тази категория следователно влизат и баячките, за които е характерно мърморенето "под нос". източник: http://forgiveness.cult.bg/slavism/slavism06.html